В пейзажите на Златю Бояджиев ни запленява един красив, приказен свят. Магията му е родена в Брезово и ни поглъща с необятната си топлина и могъщи мазки. Името и животът му са свързани завинаги с Пловдив.
Златю Бояджиев е роден на 22 октомври 1903 г. в село Брезово. През 1931 г. завършва живопис в Художествената академия в София при проф. Цено Тодоров. Заедно с Васил Бараков и Давид Перец образуват легендарната група Бараците. След завършване на Академията се връща в Пловдив, където става учител по рисуване и започва да участва в художествения живот.
Неговото творчество се разглежда в два основни периода, разделени от 1951 г., когато художникът получава тежък инсулт и парализи на дясната половина на тялото. Първият период се отличава с неокласически маниер при композирането на сцени със сюжети от познатия му селския бит. Няколко години след заболяването започва да рисува с лявата ръка. При втория период стилът на художника се променя коренно по посока на гротесковата образност, включването на десетки фигури в композициите и експресивна цветност.
Чрез произведенията, които неуморно рисува, Златю, създава един различен, негов свят – приказен, изпълнен със симетрия, равновесие, хармония. Надарен с наблюдателност и сензитивност, художникът изразява на платното крайните състояния на човешката природа – страдание и мъка, вяра и любов, идеализъм и саможертва. В картините си той рисува селския бит и радостта от общуването с природата, особено тази на Родопите. Със своето експресивно виждане претворява съзвучието на багрите и пластичния ритъм на планината с мислите и чувствата на хората, широко изразени във фолклора. Той улавя земните терени и характера на всеки в богатата феерия от багри. През втория период създава стотици мащабни и камерни композиции, портрети и пейзажи с подчертана експресия и драматизъм. Творбите му привличат със своето сюжетно разнообразие, те са изпълнени със странни образи, често криещи в себе си символичен смисъл.
Златю Бояджиев организира самостоятелни изложби в София и Пловдив. Носител е на званието „Народен художник”. Носител на наградата на Съюза на българските художници „Владимир Димитров – Майстора“. Сред най-известните му творби са: „Село Брезово“, „На трапезата“, „Две сватби“. Голяма част от платната му са подредени в къща музей в Пловдив.
Умира на 2 февруари 1976 г. в Пловдив.